Календар с именни, празници и събития

Указател

- ЕЛЕКТРОННА ПОЩА

- ОБЯВИ ЗА АВТОМОБИЛИ

- ЕЛЕКТРОННИ МАГАЗИНИ

- РАДИО ОНЛАЙН & TV

- GSM & ФОТОАПАРАТИ

- DOWNLOAD

- МУЗИКА, ТЕКСТОВЕ, MP3...

- ТОРЕНТИ И DC++ ХЪБОВЕ

- ТЕХНИКА И ЕЛЕКТРОНИКА

- PC УРОЦИ И РЪКОВОДСТВА

- ЛОВ И РИБОЛОВ

- ПРЕДЛОЖИ ЛИНК

- ЗА КОНТАКТИ И РЕКЛАМА

Здравей

Последни обяви

Хамалски и транспортни услуги
Публикувана 18 май : 15:18
В УСЛУГИ

ТРАНСРОМ
Публикувана 18 май : 08:55
В УСЛУГИ

КУПУВАМЕ ФИРМИ СЪС ЗАДЪЛЖЕНИЯ !!! ОСВОБОЖДАВ[...]
Публикувана 17 май : 12:12
В УСЛУГИ

КУПУВАМЕ ФИРМИ СЪС ЗАДЪЛЖЕНИЯ !!! ОСВОБОЖДАВ[...]
Публикувана 17 май : 12:07
В УСЛУГИ

ЮРИДИЧЕСКО СЪДЕЙСТВИЕ НА ФИРМИ СЪС ЗАДЪЛЖЕ�[...]
Публикувана 17 май : 12:05
В УСЛУГИ

Календар с именни, празници и събития

Календар със именни дни в България. Православен календар. Българските празници - всичко в един календар.<< Април	Май 2012	Юни >>
<< 2011	Януари Февруари Март Април Май Юни Юли Август Септември Октомври Ноември Декември	2013 >>

Всички събития за Май:

вторник 01 май 2012 - Именници: Тамара

вторник 01 май 2012 - Св. прор. Иеремия. Прпмчк Акакий Серски. Св. Тамара

вторник 01 май 2012 - Ден на труда и на международната работническа солидарност

сряда 02 май 2012 - Именници: Борис, Богорис, Борислав, Борислава, Боряна

сряда 02 май 2012 - Св. цар Борис-Михаил

Публикувано от: dellbg Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК
Кога: сряда 02 май 2012

Св. Борис-Михаил е български владетел от XI век, покръстител на българския народ, забележителен държавник. По време на своето продължително царуване /852-889/ княз Борис извършил значителни промени в политическия и духовния живот на страната с трайни културно-исторически последствия. В 864 г. той се покръстил и въвел християнството като официална религия в Българската държава. Построил много храмове и манастири и радеел за изграждането на независима Българска църква. Плод на неговата културна политика е въвеждането на старобългарския език и писменост в богослужението и в държавния живот и създаването на първите български книжовни и просветни средища. Той посрещнал радушно в Плиска Кирило-Методиевите ученици Климент, Наум и Ангеларий и им създал благоприятни условия за книжовен труд на старобългарски език и за подготовка на кадри за нуждите на църквата. В 889 г. доброволно напуснал престола и станал монах в манастира край Голямата базилика в Плиска. На два пъти князът временно напускал обителта - веднъж за да усмири разбунтувалите се привърженици на езичеството, предвождани от сина му Владимир, и втори път, за да поведе войските срещу нахлулите в българските земи маджари. Починал на 2 май 907 г.

събота 05 май 2012 - Св. мъченица Ирина

Публикувано от: dellbg Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК
Кога: събота 05 май 2012

На този ден честваме паметта на Св. мъченица Ирина. Пенелопа, както се казвала светицата до покръстването си, била дъщеря на знатни езичници от Магедон. Баща и построил за нея чуден дворец извън града, далече от светския свят и развлечения. Наел хора да се занимават с обучението и възпитанието и. Един от тях бил християнина Апелиан. Той учил девойката на християнски ценности. Когато Пенелопа станала пълнолетна, баща и и съобщил, че и е избрал съпруг, за когото да се омъжи. Момичето помолило за време за размисъл и се обърнало към Христос за съвет. Бащата се разярил и заповядал дъщеря му да бъде прегазена от стадо коне. Вярата спасила момичето и конете побегнали към бащата. Той се убедил в правотата на дъщеря си и приел християнството заедно със семейството си. Ирина започнала да приучава и други граждани. След време в града имало нов управител, който като разбрал за Ирина я извикал при себе си и я подложил на свирепи мъчения. Вярата и този път запазила девойката, а управникът измислял все нови и нови мъчения. Народът виждайки несправедливостта въстанал и прогонил управителя с камъни. Властта поел сина му, който продължил делото на баща си. В краката на момичето били забити пирони и в това състояние била развеждана из града в огромни мъки. Тогава Ангел Божий се смилил и погубил мъчителите, а нея освободил. От тогава народът започнал още повече да почита девойката, а тя разпространявала вярата все по-надалеч. След време Ирина получила известие, че скоро Бог ще си я прибере. Тогава заедно с учителя си Апелиан отишла до пещера в гората и наредила да я затрупат вътре. Света Ирина починала в началото на II в.

събота 05 май 2012 - ВЕСТНИК "НОВА БЪЛГАРИЯ"

неделя 06 май 2012 - Именници: Галя, Ганка, Ганчо, Генчо, Гео, Георги, Георгина, Гергана, Гинка, Гиньо, Гиргин,Гиргина, Гоце, Гюро, Гюрга, Гюргелена, Йорго, Порица

неделя 06 май 2012 - Св. вмчк Георги Победоносец (Гергьовден)

Публикувано от: dellbg Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК
Кога: неделя 06 май 2012

Един от най-почитаните светии в България е Свети Георги Победоносец. Той е покровител на земеделските стопани. В деня преди Гергьовден селяните забиват в средата на нивите си раззеленил се клон от бук, за да шумят и изкласят житните класове и другите посеви да дадат добра реколта. На вратата на всяка къща се закачват букови клонки, разцъфтял глог, люляк или други цъфнали храсти. На Гергьовден домакините окичват чешмите и кладенците със зеленина и пускат в котлите с вода стрък коприва за здраве. Гергьовден е един от най-големите стопански празници на българите, който поставя началото на новата трудова година. В наши дни се чества като Ден на овчаря, защото според народните представи св. Георги е покровител на пастирите. В народните песни за него се пее с любов и уважение, а самият светец се окачествява като “хубав”, “зелен” и “милен”. Още в ранно утро на празника жените и децата събират свежи цветя по поляните и кичат с тях вратите и прозорците на къщите си. Събират роса от тревите и се мият с нея за здраве. Стопаните отиват с шарен колак при кошарите и издояват първото мляко. В менчето пускат пари и здравец, за да са млечни овцете. През това време всяка домакиня замесва тесто и изпича специален гергьовденски хляб - “кошара”, “харман” или “боговица”. Пластично украсява хляба, като върху него моделира от тесто овчаря с гегата и неговото стадо. В чест на светеца - покровител на овчарството, във всеки дом се коли по едно мъжко агне. Около шията му се поставя венец от цветя.. На дясното му рогче се запалва свещ. Агнето се прекадява с тамян, прочита му се молитва и се коли пред вратата. Кръвта му се излива в реката, за да “тече берекетът, както тече водата” или в мравуняк, за да се “плодят овцете като мравките”. Кожата му се дарява на църквата. Около обяд всички се събират на празнична трапеза с печеното агне. Цял ден се пеят песни, играят се хора, организират се борби и състезания. Гергьовден е също така празникът на скотовъдите. По традиция на този ден овчарите отвеждат в църковния двор агне с венче на рогцата. Свещеникът прочита празнична молитва за здраве на хората и животните, и за добра реколта от нивите. По традиция на празничната трапеза на Гергьовден във всеки български дом присъства печено агне или ястие от агнешко месо.

неделя 06 май 2012 - Ден на храбростта и Българската армия

четвъртък 10 май 2012 - Св. ап. Симон Зилот

петък 11 май 2012 - Именници: Кирил, Методии

петък 11 май 2012 - Св. Св. Кирил и Методий

събота 12 май 2012 - Именници: Герана, Герасим, Герда, Герман, Геро, Искра, Искрен

събота 12 май 2012 - Св. Епифаний Кипърски и Св. Герман Константинополски. Св. мчк Панкратий

понеделник 14 май 2012 - Мая, Маето (цигански празник)

понеделник 21 май 2012 - Именници: Елена, Елеонора, Константин, Константина, Костадин, Костадина, Костадинка

понеделник 21 май 2012 - Св. равноапостоли Константин и царица Елена

Публикувано от: dellbg Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК
Кога: понеделник 21 май 2012

Според поверието Св. Елена носи градушка в ръкава на ризата си и затова през този ден стопаните не работят вкъщи и на полето. В някои селища на Югоизточна България и Родопите се изпълняват нестинарските огнени игри. В празненството участва цялото селище, но в огнената жарава играят само призваните: духът на светеца се вселява в тях, "прихваща ги" и подчинявайки му се, те вещаят от негово име. Обикновено нестинарите са жени и мъже от един и същи род и умението им се предава по наследство. Сутринта те се събират в параклиса на светците, където се съхраняват техните свещени икони и нестинарският тъпан, съпровождащ обреда. Там приижда цялото село. Всеки носи печени агнета, хлябове и погачи, ракия и вино. Населението устройва "панигир" - обща трапеза, придружена с песни и игри. Младите запалват голям огън, който до вечерта трябва да прегори. Тогава с иконите в ръце нестинарите прекрачват с боси крака в жаравата и пристъпват бавно под ритъма на тъпана. Вярва се, че по време на своя танц те могат да влязат в контакт със светците Константин и Елена, които им помагат да пророкуват и да лекуват болести.

четвъртък 24 май 2012 - Именници: Спас, Спаска, Спасена, Спасения, Спасимир, Спасимира, Спасуна, Сотир

четвъртък 24 май 2012 - Възнесение Господне (Спасовден)

Публикувано от: dellbg Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК
Кога: четвъртък 24 май 2012

Според народните схващания на този ден Господ прибира душите на всички покойници, които е пуснал на свобода сред хората на Велики четвъртък. Затова жените отиват рано сутринта на гробищата, раздават варено жино е хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на "оня свят". Вярва се, че на Спасовден болните могат да се излекуват, ако преспят на поляна, където расте билката росен. Води ги техен близък, който се уважава като "побратим" или "посестрима" на болния. Тази практика е описана великолепно в разказа "Спасова могила" от художника на българското село Елин Пелин. Възнесение Господне: Четиридесет дни след Великото си възкресение Господ Иисус се явявал многократно на учениците Си. Разяснявал им царството Божие, отварял ума им за да разбират Светото писание (Лук. 24:45, 49). Потвърждавал обещанието Си за идването на Утешителя Дух Свети - третото Лице на единия Бог (Иоан 14, 16, 17). Всички се убедили, че Той е възкръснал наистина. На четиридесетия ден от Възкресението им се явил за последен път. Апостолите по обикновеному били на молитва, в очакване Божието обещание да се изпълни. Както били събрани, Христос се явил сред тях, беседвал и ги извел от града на Елеонската планина (на около два километра от Иерусалим, до Витания, където бе възкресил Лазар). Поразени и разтърсени издъно от Христовото възкресение, някои ученици, които още не разбирали, че царството Божие не е от този земен свят, си помислили, че Христос ги е извел, за да им обяви едно свое земно, израилско царство (Деян. 1:6). Господ назидателно им обяснил, че хората не бива да се ръководят от своите лични, користни сметки и очаквания, а да следват Божия промисъл: "... не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец Е положил в Своя власт" (Деян. 1:7). Господ отново им изяснил слизането на Светия Дух, което се извършва на Петдесетница и Неговото абсолютно значение като сила, която оживотворява Църквата Христова (Деян. 1:4,5,8). Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял Се отделил от земята и, подет от облак, Се издигнал към небето при Своя небесен Отец (Лук. 24:50). Не изчезнал веднага от погледа им, а се издигал постепенно, докато станал невидим за погледа им в пространствената отдалеченост нагоре във висините. Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ и не могли да откъснат поглед от чудната гледка. В този момент пред тях застанали двама ангели в бяло облекло, които им казали "мъже галилейци, какво стоите и гледата към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето" (Деян.1:11). Така небесните вестители потвърдили думите на Христа (Мат. 26:64) за Второто велико Негово пришествие и следващия от това Всеобщ съд. По думите на св. евангелист Марко, Христос, като се възнесъл на небето, седнал отдясно на Бога (Марк 16:19). Това нагледно изражение означава равночестност с Бог Отец. Всред апостолите била и св. Дева Мария, която, колкото болезнено понесла страданията на Господа на Голгота, толкова сега се възрадвала при съзерцание на Неговата слава. Утешени от ангелите за раздялата, апостолите се върнали в Иерусалим, зарадвани, с готовност да вестят Евангелското слово. Нашият Господ пострада от човеците, биде разпнат, умря и възкръсна на третия ден, възлезе при небесния Си Отец; отиде отново там, дето е бил по-преди и седне отдясно на Божията сила. Заради нас прие на Себе Си в единството на Своето лице цялата човешка природа без нейния грях; Господ я възкреси от смъртта и, дарявайки й за втори път вечен живот, чрез възнесението Си я издигна на небето. Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници. С възнесението Си Иисус завърши делото на спасението. За всички повярвали в Него Спасителят откри небето, за да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и спасени. Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл - Спасовден, Денят на Спасителя. Нека на тоя свят Спасовден ние усилваме молитвите си към Спасителя, за да Ни направи чрез Своя Дух съобщници на Своя живот, та като сме живи чрез Него, да съдействаме за процъфтяване на живота в мир, благополучие и радост. Празникът е подвижен и се отбелязва 40 дни след Великден.На Спасовден се вика дъжда, като се обикалят нивите и ливадите и се пеят обредни песни: Свети Спасе, тебе молим, дай ни дъждец и росица да се роди жито, просо, да нахраним сиромаси, сиромаси и сираци... Вярва се, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата — обилна; спасовският дъжд е скъп — капката струва колкото жълтица. На този ден се вярва, че русалките, които ще "сеят" своята роса над нивите, вече са дошли. Но паралелно с този християнски смисъл, народното вярване приписва на този момент и друга спасителна сила. В нощта срещу Спасовден могат да получат чудодейно изцеление страдащите от незнайната и нелечима “самодивска” или “русалска” болест. Лек за нея е красивото русалско цвете “росен”. То цъфти много кратко време с красиви и благоуханни червени цветове по скришни горски полянки. Много народни поверия са свързани с митичните девойки самодиви и русалки. През пролетта те се завръщат от своите зимовища накрай света и населват отново поляните и горите, изворите и реките. Така те съжителстват с хората, но остават невидими и тайнствени за тях. Могат и да им помагат, но и да им причиняват беди. Вярва се, че през нощта срещу Спасовден русалки “сеят” роса по нивите, за да станат плодородни. И тази роса има и целебна сила. Затова на сутринта хората излизат и се търкалят в росната трева, за да са здрави през годината. Казват, че в тази нощ русалките минават да оберат цветчетата на росена, за да се накичат с тях. Това ги развеселява, те стават по-милостиви към хората и ги лекуват. Затова търсещите изцеление отиват вечерта преди Спасовден да пренощуват на поляна с нацъфтял росен. Разказват се много случаи, в които болни отнесени на ръце до такава поляна, на сутринта стават и тръгват излекувани. Нощуването на росенова поляна е съпроводено с ритуални действия. Край болния цяла нощ будува здрав човек, който е приел да стане като негов брат или сестра за цял живот чрез специален ритуал за побратимяване. През нощта русалките пускат като знак за изцеление цветче от росен върху постелята или в купичката с вода до главата на болния. А за отплата хората оставят на поляната своите дарове за русалките-лечителки - нова глинена паница, нова кърпа или риза, печена кокошка и пита. От тези скромни дарове най-често се възползват овчарите. Но те, според народно поверие, са любимци на русалките и самодивите, защото умеят да ги веселят с майсторски свирни на кавал. Скоро след митичните девойки-русалки се появяват и други, съвсем реални лечители на същата “русалска” или “самодивска” болест. Те са само мъже и се наричат с подобно име – русалии. А седмицата, през която те обхождат селата със своя целебен ритуал, се нарича Русалска неделя. Тя е непосредствено след Спасовден в някои райони, а в други започва от Петдесетница – 50-я ден след Великден. Лечителите-“русалии”, наричани в крайдунавските райони и калушари, са обикновени селски мъже. Но чрез специални посветителни ритуали те придобиват целителски способности само за периода на Русалската неделя. Разбира се, те трябва да притежават и някои лични качества – да са здрави, силни и издръжливи физически, да са виртуозни танцьори на ритуалната ръченица – пъргави и скокливи, да са добросърдечни и честни, да умеят да пазят тайна и да понасят несгоди. Кои мъже могат да участват в лечителската русалийска дружина решава единствено нейният водач, наричан “ватаф”. Той е най-посветеният в тайните на ритуала. Това знание и водаческата роля се получават само по наследство. Бащата ги предава единствено на първородния син и веригата продължава много поколения наред. Само водачът на русалиите знае целебните билки и заклинания. С тяхна помощ той въвежда и ръководи мъжете-русалии в онзи ритуален транс, чрез който те лекуват. Заклинанията и билките се съчетават с ритуалния танц на мъжете-русалии в кръг около болния. Те заиграват отначало бавно и леко, но постепенно играят все по-бързо и скокливо. В ритъм подрънкват и звънчетата, привързани към глезените и специалните обредни тояги на русалиите. В кулминацията на танца русалиите започват да прескачат лежащия на земята “пациент” и така отнемат от него болестта. А когато накрая излекуваният скача и побягва, на неговото място падат в несвяст неколцина от танцуващите лечители. На свой ред те трябва да бъдат свестени с ритуален танц и заклинания от останалите русалии. С този обред русалийските дружини обхождат селата цяла седмица. През това време те спазват пълно обредно мълчание и не общуват с никого извън дружината. Подчиняват се безпрекословно на своя водач. Живеят в несгода. И всичко това – срещу скромна отплата от изцелените – дребни пари и дарени животни. Но веднъж посветени, мъжете изпълняват своята лечителска мисия всяка година. Разпространен е обичаят ходене на росен. Срещу празника болни от различни болести хора и бездетни жени отиват в гори и ливади, където расте лековитата билка росен. От нея русалките си вият венци. Хората носят със себе си нова зелена стомна, нов пешкир, бъклица с вино, пита хляб, печена кокошка и чорапи или пешкир — дар за русалките, който закачат на клоните. Води ги техен близък, който се уважава като "побратим" или "посестрима" на болния. Престояват до втори петли, а после мълчешком стават, поръсват се с водата в стомната и скришом влизат в селото. Вярва се, че така ще оздравеят. Спасовден е последният, седми по ред Велики четвъртък. Според народните вярвания на Спасовден се прибират душите на всички покойници, пуснати на свобода на първия Велики четвъртък. Затова жените отиват рано на гробищата, раздават варено жито и хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на "оня свят". Разпространено е и поверието, че рано сутринта на Спасовден, ако човек мълчешком отиде при пуст кладенец и се погледне в него, вместо своя образ ще види образа на онзи свой починал роднина, за когото си мисли в момента. Следобеда на мегдана се събират всички и се играят "спасовските" хора — само по песни, без музикални инструменти. Празнуват и всички именници. От хората и веселбите, с които завършва празникът, остава и поговорката: "Те ти булка, Спасовден!", с която се подчертава неочакваност на някакво събитие. Според православния християнски календар Задушница се прави в събота преди Петдесетница, позната като "черешова". Тогава освен жито и хляб за помен на умрелите се раздава и от първите череши. Тази година Черешова задушница е на 22 юни. Защо булките тачат Спасовден? Кога да е Спасов ден не решава само слънчевият календар. По стара мистична традиция тук съдбовна дума има и Луната. Връзката отразява разумния компромис на християнството с древните тайнства: да е точно на 40-ия ден след Великден, който е вързан по специална формула с неделя подир първото пролетно пълнолуние. Лично Христос явно е държал на тази връзка щом е изчакал именно този ден за Възнесението Си в селенията Господни. Срещата с тези мистични сили е започвала още от нощта срещу Спасовден. Кандидатите за контакт са били предимно отчаяно болни хора и непримирими бездеткини. Те задължително потеглят с дарове, като минимумът включва нов пешкир, бъклица вино, пита хляб, печена кокошка и чорапи. Отделно за свои нужди носели вода в нова зелена стомна и друга кърпа. По гори и ливади търсели чудното биле росен и където го откриели, си постилали в тревата, за да сврат глава под ценната дрога. Бог е дарил цветето с две педи ръст, та хем, като си отдолу да се правиш, че си скрит, хем да те види лесно силата, която ще минe по поляната. Има две коренно различни становища за съществата, които през нощта вършeли целебната работа. Мистичната версия е, че това били русалките, които сеели своята роса над нивите. Другият възглед е на хлевоустите безделници, които са на мнение ,че течността твърде условно наподобява роса. Тяхната теза намира подкрепа в том 30-сти на "Сборника с народни умотворения", където Г. Големанов намеква, че някои буйни и решителни младежи ходели тайно да изпълняват ролята на русалии. Вярно, на поляната не били само булки. Първият ни вестникар Иван Богоров изтъква всеизвестния на "пациентите " факт, че "всякой от тях е длъжен по една набожност да мълчи чтото и да види". Затова според него на обичая наблягали "най-паче бездеткините". Явно хитрата жена умее да се възползва по времето, когато се възнася Богът й. А че магията сработва, свидетелства сам Богоров в пътеписа си от Чирпанско."О,чудеса, чудеса, която чирпанка не е имувала дете,тутакси заченва и става трудна" - пише той . Откъдето става ясно ,че през миналия век умели медиатори в тайнствата са били дори ваклите овчари. Точно до втори петли те устремно сколасвали с магиите . Тогава влизали в работа водата от стомната и напръскани надве- натри жените се шмугвали обратно да се върнат скришом вкъщи. Е, някой все е научавал нещо. Но нали трябвало да се мълчи за мистичните дела, можел само да рече: -Те ти, булка Спасовден! А ответна нейна реплика не се предвиждала. Смятало се ,че простата жена няма как да знае от какво била смазана тревата, нито кой яде призори печени кокошки с руйно вино на росна поляна.

четвъртък 24 май 2012 - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост

Публикувано от: dellbg Категория: НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК
Кога: четвъртък 24 май 2012

В българската празнична система един от най-красивите и символно осмислени дни е честването на народната просвета, учебното дело и националната ни културата като продължение на великото дело на славянските първоучители - светите братя Кирил и Методий. За пръв път този празник е отбелязан в Пловдив през 1851 г. по инициатива на Найден Геров. Редовното му национално честване започва от 1857 в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом. Превърнал се в любимо тържество на буквите и цветята, 24 май се чества и зад граница - сред възрожденската ни емиграция в Румъния и Русия, дори сред българските заточениците в Диарбекир, сред студентите в чужбина. Масовото му възприемане е свидетелство за бързо протичащия процес на национална консолидация и разкрива жаждата на българина за просвета и наука. С написания по-късно от Стоян Михайловски всеучилищен химн "Кирил и Методий" честването влиза в кръвта на всеки българин още от ученическата скамейка. За официален празник е обявен с решение на 9-ото Народно събрание на 30 март 1990 г.

сряда 30 май 2012 - Именници:Емил, Емилия

сряда 30 май 2012 - Преп. Исакий Далматски. Св. Емилия

Събития за следващ месец...
събота 02 юни 2012	Черешова задушница
събота 02 юни 2012	ДЕН НА БОТЕВ И ЗАГИНАЛИТЕ ЗА НАЦИОНАЛНОТО И СОЦИАЛНО ОСВОБОЖДЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ
неделя 03 юни 2012	Петдесетница (8 Неделя след Пасха)
понеделник 04 юни 2012	Св. Дух
вторник 05 юни 2012	Именници: Доротей, Доротея
вторник 05 юни 2012	Св свщмчк Доротей. Преп. Петър
неделя 10 юни 2012	Именници: Панайот, Панталей, Панчо
неделя 10 юни 2012	Неделя на Всички светии
сряда 13 юни 2012	Именници: Асен, Аспарух
сряда 13 юни 2012	Св. мчца Акилина. Св. Трифилий, еп. Никозийски

ЕТИКЕТИ : ОБЯВИ ЗА РАБОТА | АВТО ОБЯВИ| ОБЯВИ ЗА ИМОТИ

Май 2012

По	Вт	Ср	Че	Пе	Съ	Не
	1	2	3	4	5	6
7	8	9	10	11	12	13
14	15	16	17	18	19	20
21	22	23	24	25	26	27
28	29	30	31

ВзЕмИ КаЛеНдАр зА тВоЯ сАйТ

-TV Програма

Анкета

Време за изпълнение:0.1618 сек.,0.0284 от тях за заявки.БД заявки:24. Сървър памет:4,902kb